14.03.2010 г., 12:33

Незабравима любов

954 0 0

  Незабравима любов


Смъртта теб те зове,
дори вече кръста ти кове,
ала аз чувам твойте думи,
набиват ми се като куршуми.
Сълзите от мен избликват
и съзнанието ми надвикват.
Усещам колко близо е самотата -
идва с полъха на листата.
Безсилна съм към съдбата,
всичко сякаш пропада.
Като ранена сърна
силно в прегръдките ми ще те обгърна.
Мойте спомени винаги в себе си ще тая
и силно за теб ще мечтая.
Дори и в съня
камбаните на смъртта звънят.
Неописуемо любовтата си дарих
и пред я открих,
още я пазя като знатен корен,
ала вече е обгорен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...