Незабравима любов

Смъртта теб те зове,
дори вече кръста ти кове,
ала аз чувам твойте думи,
набиват ми се като куршуми.
Сълзите от мен избликват
и съзнанието ми надвикват.
Усещам колко близо е самотата -
идва с полъха на листата.
Безсилна съм към съдбата,
всичко сякаш пропада.
Като ранена сърна
силно в прегръдките ми ще те обгърна.
Мойте спомени винаги в себе си ще тая
и силно за теб ще мечтая.
Дори и в съня
камбаните на смъртта звънят.
Неописуемо любовтата си дарих
и пред я открих,
още я пазя като знатен корен,
ала вече е обгорен.