Незабравимо
До мен си ти и жадно вдишвам
влудяващото ти ухание,
нощта се храни със любов,
а мракът лепне от желание.
До мен си ти и пак те искам,
по кожата ми с дъх рисуваш,
до тебе нежно се притискам,
а ти неспирно ме жадуваш.
До мен си ти и друго няма,
градът заспал е с нежен шепот,
а в стаята сме само двама
и полуделия ни трепет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
