До мен си ти и жадно вдишвам
влудяващото ти ухание,
нощта се храни със любов,
а мракът лепне от желание.
До мен си ти и пак те искам,
по кожата ми с дъх рисуваш,
до тебе нежно се притискам,
а ти неспирно ме жадуваш.
До мен си ти и друго няма,
градът заспал е с нежен шепот,
а в стаята сме само двама
и полуделия ни трепет.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
