18 дек. 2009 г., 23:31
НЕЗАБРАВИМО
Зима е. Притаена гората мълчи.
Пелена от искри покрива света.
Вали. Спират ме разни чудаци -
странни дървета, които обичат снега.
Животът хуква, подгонен от моите
стъпки. Те търсят някаква диря,
която сочи небето. Протягам ръце.
Галя снега, който пари по моите
длани. Свършва денят. Започва градът.
Посрещат ме ледени свещници
над запустели чешми. Синева. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация