НЕЗАБРАВИМО

                                      Зима е. Притаена гората мълчи.

                                      Пелена от искри покрива света.

                                       Вали. Спират ме разни  чудаци -

                                       странни дървета, които обичат снега.

                                       Животът хуква, подгонен от моите

                                       стъпки. Те търсят някаква диря,

                                       която сочи небето. Протягам ръце.

                                       Галя снега, който пари по моите

                                       длани. Свършва денят. Започва градът.

                                       Посрещат ме ледени свещници

                                        над запустели чешми. Синева.

                                        Неонови лампи чакат нощта.

                                        Бързат не хора, а сенки  залутани.

                                        Тук щастието е само обект на

                                        изкуството. Но аз оставам в града.

                                        Той пази моята делнична обич.

                                         Отдалече белее черният връх

                                          и  напомня за своята вечност.

                                                                         Wali (Виолета Томова)