22 янв. 2008 г., 11:00

Незабравимото

963 0 16
Потапям се в твоите стихове
и се нося по течението,
което остава по мен мигове
и онова... незабравимото.
И когато се умориш,
поспри се на брега,
по пясъка дълбаещ
с невидима ръка...
магически знаци
руини били,
потайни отблясъци
на тъжните дни,
и там ще те чакам -
по-скъпа от бряг,
лодка рибарска,
със слънце за знак,
с усмивка играеща
по жадните вълни,
вечно забравяща
какво ни боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смешко ...а как да пиша
  • Сега виждам,че си от"новородените" тук....Добре дошла от мен и продължавай да пишеш все така хубаво.Поздрав и за този стих!!!
  • което остава по мен мигове
    и онова... незабравимото.
    ...............
    и там ще те чакам -
    по-скъпа от бряг,
    лодка рибарска.

    Забележителни находки!
    Добре дошла!!!

  • Данчо не ме засрамвай
  • Люси , благодаря ти !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...