Jan 22, 2008, 11:00 AM

Незабравимото

  Poetry » Other
961 0 16
Потапям се в твоите стихове
и се нося по течението,
което остава по мен мигове
и онова... незабравимото.
И когато се умориш,
поспри се на брега,
по пясъка дълбаещ
с невидима ръка...
магически знаци
руини били,
потайни отблясъци
на тъжните дни,
и там ще те чакам -
по-скъпа от бряг,
лодка рибарска,
със слънце за знак,
с усмивка играеща
по жадните вълни,
вечно забравяща
какво ни боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смешко ...а как да пиша
  • Сега виждам,че си от"новородените" тук....Добре дошла от мен и продължавай да пишеш все така хубаво.Поздрав и за този стих!!!
  • което остава по мен мигове
    и онова... незабравимото.
    ...............
    и там ще те чакам -
    по-скъпа от бряг,
    лодка рибарска.

    Забележителни находки!
    Добре дошла!!!

  • Данчо не ме засрамвай
  • Люси , благодаря ти !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...