Jan 22, 2008, 11:00 AM

Незабравимото

  Poetry » Other
962 0 16
Потапям се в твоите стихове
и се нося по течението,
което остава по мен мигове
и онова... незабравимото.
И когато се умориш,
поспри се на брега,
по пясъка дълбаещ
с невидима ръка...
магически знаци
руини били,
потайни отблясъци
на тъжните дни,
и там ще те чакам -
по-скъпа от бряг,
лодка рибарска,
със слънце за знак,
с усмивка играеща
по жадните вълни,
вечно забравяща
какво ни боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смешко ...а как да пиша
  • Сега виждам,че си от"новородените" тук....Добре дошла от мен и продължавай да пишеш все така хубаво.Поздрав и за този стих!!!
  • което остава по мен мигове
    и онова... незабравимото.
    ...............
    и там ще те чакам -
    по-скъпа от бряг,
    лодка рибарска.

    Забележителни находки!
    Добре дошла!!!

  • Данчо не ме засрамвай
  • Люси , благодаря ти !

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...