3 мая 2012 г., 00:39

Незабравящият

1K 0 0

                                 ... а  казваше, че не забравя никога нищо...

 

 

Познавах го - за него самотата

не беше кръст, а просто ореол.

Живееше си сам в измислен театър

и в главна роля беше само ТОЙ...

Бе свикнал да е толкова нещастен,

че дразнеше го всеки слънчев лъч,

объркал се да се прокрадне в прашното

и осветил самотния му дом...

 

Той казваше, че нищо не забравя...

а беше просто с тъжна диагноза -

Амнезия тотална на душата.

 

И всъщност нищо никога не помнеше...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...