3.05.2012 г., 0:39

Незабравящият

1K 0 0

                                 ... а  казваше, че не забравя никога нищо...

 

 

Познавах го - за него самотата

не беше кръст, а просто ореол.

Живееше си сам в измислен театър

и в главна роля беше само ТОЙ...

Бе свикнал да е толкова нещастен,

че дразнеше го всеки слънчев лъч,

объркал се да се прокрадне в прашното

и осветил самотния му дом...

 

Той казваше, че нищо не забравя...

а беше просто с тъжна диагноза -

Амнезия тотална на душата.

 

И всъщност нищо никога не помнеше...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...