19 мар. 2009 г., 04:06

Незакъснял урок по ботаника

891 0 2

Незакъснял урок по ботаника

 

Шансът е малко, загадъчно семе,

попаднало в твоята почва.

"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?

- Да прилича на плевел започва..."

 

Но то не е плевел - расте и не пита,

дали му познаваш цената,

през бурена път неусетно пробива...

И ето расте над земята!

 

Гледаш го ти  и мисъл нехайна

идея в главата завързва:

"- Какво да го правя, мястото трябва? -

отрязваш стеблото със сърпа."

 

В чужда градина съзираш съседа,

шансът плеви, окопава.

От него обира късмет и напредва,

а ти градинар си остана!...

 

Връщаш се вкъщи болнав и замаян...

Работа как да захванеш?

Да правиш започваш план за промяна,

но шансът отдавна го няма!

 

Години наред се надяваш, че може

в малката  сива градина

растение рядко стебло да покаже,

но твоята Пролет отмина!...

 

След китната Пролет и дивото Лято

златната Есен настъпва -

време е с труд да засееш полята...

Шансът е твоята жътва!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Римите са очаквани.Твърде разказвателно!
  • Капчице, като метафора ми харесва. Но аз лично бих си го съкратил сам, ако бях автор, защото като е дълго много тегли към ботаниката. Иначе е ритъмно и свежо, чете се леко и не мачка мисълта на читателя.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...