Незакъснял урок по ботаника

19 мар. 2009 г., 04:06

Поэзия » Белые стихи

630 0 2

Незакъснял урок по ботаника

Шансът е малко, загадъчно семе,

попаднало в твоята почва.

"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?

- Да прилича на плевел започва..."

Но то не е плевел - расте и не пита,

дали му познаваш цената,

през бурена път неусетно пробива...

И ето расте над земята!

Гледаш го ти и мисъл нехайна

идея в главата завързва:

"- Какво да го правя, мястото трябва? -

отрязваш стеблото със сърпа."

В чужда градина съзираш съседа,

шансът плеви, окопава.

От него обира късмет и напредва,

а ти градинар си остана!...

Връщаш се вкъщи болнав и замаян...

Работа как да захванеш?

Да правиш започваш план за промяна,

но шансът отдавна го няма!

Години наред се надяваш, че може

в малката сива градина

растение рядко стебло да покаже,

но твоята Пролет отмина!...

След китната Пролет и дивото Лято

златната Есен настъпва -

време е с труд да засееш полята...

Шансът е твоята жътва!

враната (Маргарита Василева)

2009-03-19T19:45:19+02:00

Римите са очаквани.Твърде разказвателно!
Баткото (Николай Христов)

2009-03-19T14:22:03+02:00

Капчице, като метафора ми харесва. Но аз лично бих си го съкратил сам, ако бях автор, защото като е дълго много тегли към ботаниката. Иначе е ритъмно и свежо, чете се леко и не мачка мисълта на читателя.