19 mar 2009, 4:06

Незакъснял урок по ботаника

886 0 2

Незакъснял урок по ботаника

 

Шансът е малко, загадъчно семе,

попаднало в твоята почва.

"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?

- Да прилича на плевел започва..."

 

Но то не е плевел - расте и не пита,

дали му познаваш цената,

през бурена път неусетно пробива...

И ето расте над земята!

 

Гледаш го ти  и мисъл нехайна

идея в главата завързва:

"- Какво да го правя, мястото трябва? -

отрязваш стеблото със сърпа."

 

В чужда градина съзираш съседа,

шансът плеви, окопава.

От него обира късмет и напредва,

а ти градинар си остана!...

 

Връщаш се вкъщи болнав и замаян...

Работа как да захванеш?

Да правиш започваш план за промяна,

но шансът отдавна го няма!

 

Години наред се надяваш, че може

в малката  сива градина

растение рядко стебло да покаже,

но твоята Пролет отмина!...

 

След китната Пролет и дивото Лято

златната Есен настъпва -

време е с труд да засееш полята...

Шансът е твоята жътва!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Римите са очаквани.Твърде разказвателно!
  • Капчице, като метафора ми харесва. Но аз лично бих си го съкратил сам, ако бях автор, защото като е дълго много тегли към ботаниката. Иначе е ритъмно и свежо, чете се леко и не мачка мисълта на читателя.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...