19.03.2009 г., 4:06

Незакъснял урок по ботаника

883 0 2

Незакъснял урок по ботаника

 

Шансът е малко, загадъчно семе,

попаднало в твоята почва.

"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?

- Да прилича на плевел започва..."

 

Но то не е плевел - расте и не пита,

дали му познаваш цената,

през бурена път неусетно пробива...

И ето расте над земята!

 

Гледаш го ти  и мисъл нехайна

идея в главата завързва:

"- Какво да го правя, мястото трябва? -

отрязваш стеблото със сърпа."

 

В чужда градина съзираш съседа,

шансът плеви, окопава.

От него обира късмет и напредва,

а ти градинар си остана!...

 

Връщаш се вкъщи болнав и замаян...

Работа как да захванеш?

Да правиш започваш план за промяна,

но шансът отдавна го няма!

 

Години наред се надяваш, че може

в малката  сива градина

растение рядко стебло да покаже,

но твоята Пролет отмина!...

 

След китната Пролет и дивото Лято

златната Есен настъпва -

време е с труд да засееш полята...

Шансът е твоята жътва!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Римите са очаквани.Твърде разказвателно!
  • Капчице, като метафора ми харесва. Но аз лично бих си го съкратил сам, ако бях автор, защото като е дълго много тегли към ботаниката. Иначе е ритъмно и свежо, чете се леко и не мачка мисълта на читателя.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...