6 мая 2008 г., 02:08

Незаличимо

1.1K 0 5

Ще минат дни от мойто заминаване,
ще избледнее тази тъжна пролетна картина
и много пъти пролетта ще преоблече
дърветата, след като си аз замина.

 

Ще се разтапят много снегове
и много дъждове ще си отидат,
но никога не ще отмият те
целувките от първата ни зима.

 

И много пъти слънцето привечер
ще се скрива нейде там на запад,
но никога не ще залязат, не...
искрящите ни погледи под залеза.

 

Сезоните и те ще бързат да се сменят,
ту студ ще носят, ту ще е горещо,
но никога не ще посмеят те
да заличат мига на първата ни среща.

 

Луната също няма да се спре,
ще се върти луната, не отричам,
но всяка нощ ще ти припомня нежно
колко, колко много те обичах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....