6 мая 2008 г., 02:08

Незаличимо

1.2K 0 5

Ще минат дни от мойто заминаване,
ще избледнее тази тъжна пролетна картина
и много пъти пролетта ще преоблече
дърветата, след като си аз замина.

 

Ще се разтапят много снегове
и много дъждове ще си отидат,
но никога не ще отмият те
целувките от първата ни зима.

 

И много пъти слънцето привечер
ще се скрива нейде там на запад,
но никога не ще залязат, не...
искрящите ни погледи под залеза.

 

Сезоните и те ще бързат да се сменят,
ту студ ще носят, ту ще е горещо,
но никога не ще посмеят те
да заличат мига на първата ни среща.

 

Луната също няма да се спре,
ще се върти луната, не отричам,
но всяка нощ ще ти припомня нежно
колко, колко много те обичах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...