May 6, 2008, 2:08 AM

Незаличимо

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Ще минат дни от мойто заминаване,
ще избледнее тази тъжна пролетна картина
и много пъти пролетта ще преоблече
дърветата, след като си аз замина.

 

Ще се разтапят много снегове
и много дъждове ще си отидат,
но никога не ще отмият те
целувките от първата ни зима.

 

И много пъти слънцето привечер
ще се скрива нейде там на запад,
но никога не ще залязат, не...
искрящите ни погледи под залеза.

 

Сезоните и те ще бързат да се сменят,
ту студ ще носят, ту ще е горещо,
но никога не ще посмеят те
да заличат мига на първата ни среща.

 

Луната също няма да се спре,
ще се върти луната, не отричам,
но всяка нощ ще ти припомня нежно
колко, колко много те обичах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...