23 сент. 2019 г., 07:52

Незараснал белег

1.1K 0 4

Ще дойде време - ще си спомниш 
дъхът ми, аромата на парфюма.
Ще бъда тумор натежал, огромен,
На никого не казвай нито дума.

 

Ще дойде време - ще ме търсиш
но няма да е рано, нито късно 
Ще искаш пак да ме прегърнеш,
И взора ти ще бъде тъжен.

 

Ще чуя как шептиш гальовно,
но няма да намеря смелост...
Ще кажа "Остави ме, сбогом!"
Ще бъда незараснал белег.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...