Ще дойде време - ще си спомниш
дъхът ми, аромата на парфюма.
Ще бъда тумор натежал, огромен,
На никого не казвай нито дума.
Ще дойде време - ще ме търсиш
но няма да е рано, нито късно
Ще искаш пак да ме прегърнеш,
И взора ти ще бъде тъжен.
Ще чуя как шептиш гальовно,
но няма да намеря смелост...
Ще кажа "Остави ме, сбогом!"
Ще бъда незараснал белег.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
