3 апр. 2010 г., 21:33

(Незавършената безформена приказка)

856 0 2
В един...
стар изстрадал замък
(естествено -
в десетото царство),
бледи рицари,
богопомазани,
от месеци празнуват
поредната загуба....
Зловещи среднощни наздравици
със старо, тръпчиво,
плячкосано вино.
Отдавна за света нехаят...
Пият и мечтаят
за въображаеми
чуждоземни девици
ден след ден...
замаяни,
нощ след нощ...
омая...
До поредния неканен
среднощен звън камбанен...
Внезапен гняв покрива лицата,
побеснелите рицари вдигат ръка.
Боен вик пробива стената:
Напред... да разтърсим света...!
И ето - стискат здраво
(вече другата дръжка)
на стар, ръждясал
и непобеждаван меч...
В нов, епичен поход се впускат -
треперете, хора...
иде страшната сеч...
А там, в чуждоземното царство,
грохнал рицар поема си дъх...
въздъхва тежко
и продължава
(незавършената безформена приказка)...
Защо и как се случва всичко
не само аз и ти решаваме,
във всичките ни несполучия,
естествено - и третият участва...
Да се подготвим за битките!
Ха, наздраве...
и се пазете...!
Мъже ще загиват,
а девиците ще остават
в тръпчивите мъжки
плячкосани мисли...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...