В един...
стар изстрадал замък
(естествено -
в десетото царство),
бледи рицари,
богопомазани,
от месеци празнуват
поредната загуба....
Зловещи среднощни наздравици
със старо, тръпчиво,
плячкосано вино.
Отдавна за света нехаят...
Пият и мечтаят
за въображаеми
чуждоземни девици
ден след ден...
замаяни,
нощ след нощ...
омая...
До поредния неканен
среднощен звън камбанен...
Внезапен гняв покрива лицата,
побеснелите рицари вдигат ръка.
Боен вик пробива стената:
Напред... да разтърсим света...!
И ето - стискат здраво
(вече другата дръжка)
на стар, ръждясал
и непобеждаван меч...
В нов, епичен поход се впускат -
треперете, хора...
иде страшната сеч...
А там, в чуждоземното царство,
грохнал рицар поема си дъх...
въздъхва тежко
и продължава
(незавършената безформена приказка)...
Защо и как се случва всичко
не само аз и ти решаваме,
във всичките ни несполучия,
естествено - и третият участва...
Да се подготвим за битките!
Ха, наздраве...
и се пазете...!
Мъже ще загиват,
а девиците ще остават
в тръпчивите мъжки
плячкосани мисли...