3.04.2010 г., 21:33

(Незавършената безформена приказка)

857 0 2
В един...
стар изстрадал замък
(естествено -
в десетото царство),
бледи рицари,
богопомазани,
от месеци празнуват
поредната загуба....
Зловещи среднощни наздравици
със старо, тръпчиво,
плячкосано вино.
Отдавна за света нехаят...
Пият и мечтаят
за въображаеми
чуждоземни девици
ден след ден...
замаяни,
нощ след нощ...
омая...
До поредния неканен
среднощен звън камбанен...
Внезапен гняв покрива лицата,
побеснелите рицари вдигат ръка.
Боен вик пробива стената:
Напред... да разтърсим света...!
И ето - стискат здраво
(вече другата дръжка)
на стар, ръждясал
и непобеждаван меч...
В нов, епичен поход се впускат -
треперете, хора...
иде страшната сеч...
А там, в чуждоземното царство,
грохнал рицар поема си дъх...
въздъхва тежко
и продължава
(незавършената безформена приказка)...
Защо и как се случва всичко
не само аз и ти решаваме,
във всичките ни несполучия,
естествено - и третият участва...
Да се подготвим за битките!
Ха, наздраве...
и се пазете...!
Мъже ще загиват,
а девиците ще остават
в тръпчивите мъжки
плячкосани мисли...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...