Неземен стих

се спуска над земята,

като ветреца тих

от дъното на небесата.

Събрал непобедими сили,

разтърсва неподвижен тлак,

воини блясък са строили

в битка със отколешния мрак.

Ветрецът сее бури,

отмества стари планини,

под тях фонтаните изригват,

империи стават руини...

Стихът посреща с огън нежен,

загребва от вълшебна жар,

изсипват шепи от върха си снежен

светлият неизчерпаем дар!

Вали жадуваното слово

над сухите напукани поля,

надвесва се небето ново

над стрък от напоената земя.

Летят крилати времената

в галоп на белите коне,

никнат във земята семената,

стихът с крилата ги зове!

гр. София, 31.01.2017 г.