Feb 24, 2017, 10:27 AM

Неземен стих

425 0 0

Неземен стих

се спуска над земята,

като ветреца тих

от дъното на небесата.

 

Събрал непобедими сили,

разтърсва неподвижен тлак,

воини блясък са строили

в битка със отколешния мрак.

 

Ветрецът сее бури,

отмества стари планини,

под тях фонтаните изригват,

империи стават руини...

 

Стихът посреща с огън нежен,

загребва от вълшебна жар,

изсипват шепи от върха си снежен

светлият неизчерпаем дар!

 

Вали жадуваното слово

над сухите напукани поля,

надвесва се небето ново

над стрък от напоената земя.

 

Летят крилати времената

в галоп на белите коне,

никнат във земята семената,

стихът с крилата ги зове!

 

гр. София, 31.01.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...