24.02.2017 г., 10:27

Неземен стих

415 0 0

Неземен стих

се спуска над земята,

като ветреца тих

от дъното на небесата.

 

Събрал непобедими сили,

разтърсва неподвижен тлак,

воини блясък са строили

в битка със отколешния мрак.

 

Ветрецът сее бури,

отмества стари планини,

под тях фонтаните изригват,

империи стават руини...

 

Стихът посреща с огън нежен,

загребва от вълшебна жар,

изсипват шепи от върха си снежен

светлият неизчерпаем дар!

 

Вали жадуваното слово

над сухите напукани поля,

надвесва се небето ново

над стрък от напоената земя.

 

Летят крилати времената

в галоп на белите коне,

никнат във земята семената,

стихът с крилата ги зове!

 

гр. София, 31.01.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...