24.02.2017 г., 10:27

Неземен стих

424 0 0

Неземен стих

се спуска над земята,

като ветреца тих

от дъното на небесата.

 

Събрал непобедими сили,

разтърсва неподвижен тлак,

воини блясък са строили

в битка със отколешния мрак.

 

Ветрецът сее бури,

отмества стари планини,

под тях фонтаните изригват,

империи стават руини...

 

Стихът посреща с огън нежен,

загребва от вълшебна жар,

изсипват шепи от върха си снежен

светлият неизчерпаем дар!

 

Вали жадуваното слово

над сухите напукани поля,

надвесва се небето ново

над стрък от напоената земя.

 

Летят крилати времената

в галоп на белите коне,

никнат във земята семената,

стихът с крилата ги зове!

 

гр. София, 31.01.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...