Стена да бе -
ти щеше да се срутиш,
да бе и огън - ще да изгориш!
И нямаше аз толкоз пъти
да те боля
и ти да ме болиш!
И нямаше да чувстваш
и да дириш,
неоткриваем брод
към нечия любов.
И нямаше да имаш сили
да оцелееш на света суров!
Но ти не бе стена и огън,
не бе очи,
не беше и ръце!
А беше някакво неземно чудо,
защото беше моето сърце!
© Божидар Георгиев Все права защищены