24.09.2011 г., 10:40

Неземно чудо

726 0 3

Стена да бе -
ти щеше да се срутиш,
да бе и огън - ще да изгориш!
И нямаше аз толкоз пъти
да те боля
и ти да ме болиш!

 

И нямаше да чувстваш
и да дириш,
неоткриваем брод
към нечия любов.
И нямаше да имаш сили
да оцелееш на света суров!

 

Но ти не бе стена и огън,
не бе очи,
не беше и  ръце!
А беше някакво неземно чудо,
защото беше моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...