24 мар. 2013 г., 10:33

Незримата

724 0 2

Аз съм грях. Първична сила.

Но не като онази Ева

с ябълката в райската градина.

Тя е изкусителката. Аз съм бяла дева.

Моята страст е дивата степ,

а жаждата ми - скрита във черупка.

Сърцето ми полярен лед

превърна в песен за капчука.

Моят грях е чистото вричане,

свято като тих благослов,

едно молитвено обичане -

незримата за Евите любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Радко!Не зная дали е така,но със сигурност е по-поетична!
  • "Незримата за Евите любов" е по- красива, без съмнение.
    Даже по- е жива. Поздрав, Румяна!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...