Незримата

Poetry » Love

721 0 2

Аз съм грях. Първична сила.

Но не като онази Ева

с ябълката в райската градина.

Тя е изкусителката. Аз съм бяла дева.

Моята страст е дивата степ,

а жаждата ми - скрита във черупка.

Сърцето ми полярен лед

превърна в песен за капчука.

Моят грях е чистото вричане,

свято като тих благослов,

едно молитвено обичане -

незримата за Евите любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumiana (Румяна )

Благодаря ти Радко!Не зная дали е така,но със сигурност е по-поетична!

2013-03-24T17:34:47+02:00
radenko (Радко Стоянов)

"Незримата за Евите любов" е по- красива, без съмнение.
Даже по- е жива. Поздрав, Румяна!

2013-03-24T12:41:40+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0