Незримата

Poesía » De amor

723 0 2

Аз съм грях. Първична сила.

Но не като онази Ева

с ябълката в райската градина.

Тя е изкусителката. Аз съм бяла дева.

Моята страст е дивата степ,

а жаждата ми - скрита във черупка.

Сърцето ми полярен лед

превърна в песен за капчука.

Моят грях е чистото вричане,

свято като тих благослов,

едно молитвено обичане -

незримата за Евите любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumiana (Румяна )

Благодаря ти Радко!Не зная дали е така,но със сигурност е по-поетична!

2013-03-24T17:34:47+02:00
radenko (Радко Стоянов)

"Незримата за Евите любов" е по- красива, без съмнение.
Даже по- е жива. Поздрав, Румяна!

2013-03-24T12:41:40+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0