24.03.2013 г., 10:33

Незримата

722 0 2

Аз съм грях. Първична сила.

Но не като онази Ева

с ябълката в райската градина.

Тя е изкусителката. Аз съм бяла дева.

Моята страст е дивата степ,

а жаждата ми - скрита във черупка.

Сърцето ми полярен лед

превърна в песен за капчука.

Моят грях е чистото вричане,

свято като тих благослов,

едно молитвено обичане -

незримата за Евите любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Радко!Не зная дали е така,но със сигурност е по-поетична!
  • "Незримата за Евите любов" е по- красива, без съмнение.
    Даже по- е жива. Поздрав, Румяна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...