7 июн. 2019 г., 00:18

Незримо и дълбоко 

  Поэзия
314 2 6
От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими –
прикриваме до дъно свойта същност.
Докрай остават острови незрими,
достигнем ли ги, вече ще е късно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??