7.06.2019 г., 0:18 ч.
Незримо и дълбоко
От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими –
прикриваме до дъно свойта същност.
Докрай остават острови незрими,
достигнем ли ги, вече ще е късно!
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими –
прикриваме до дъно свойта същност.
Докрай остават острови незрими,
достигнем ли ги, вече ще е късно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Таков Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
