Незримо и дълбоко

Поезия

432 2 6

От близостта на хората изгарям,

далече ли са – студ е непрестанен.

Ключар да бях, душите ще отварям –

дълбокото е с климат постоянен.

Затуй душите са недостижими –

прикриваме до дъно свойта същност.

Докрай остават острови незрими,

достигнем ли ги, вече ще е късно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Ваня, Иван, Гавраил, Мариела, Иржи! Душите са в незримото и дълбокото! Поздрави и да имате хубаво лято!

2019-06-11T22:10:19+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Природата се е погрижила най-ценните неща да ги "скрие"най-добре...Мозъкът го знаем къде е,но душата?....Затова,дори да я отключиш,все ще остане част от нея скрита...И така е редно!

2019-06-08T01:25:13+03:00
Maryroj (МД)

Толкова е тъжно...

2019-06-07T23:58:11+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Данаил,може би тази недостижимост не е случайна.Нараним ли ги всичко се срутва!
Поздравление!

2019-06-07T18:01:19+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Стиха ти има дълбок философски замисъл. Споделям разсъжденията ти. Хората в днешно време са много нараними и предпочитат да се затварят в себе си. Общуването е трудно. По тази причина душите на хората са студени.
Поздравления!

2019-06-07T10:33:16+03:00