22 мая 2015 г., 07:40  

Незрящ, но не и по душа 

  Поэзия » Другая
524 0 16

НЕЗРЯЩ, НО НЕ И ПО ДУША

 

Вървят приятели, момче и куче,

щастливи, отдалече им личи!

Настигам ги и в миг един научих,

човекът бе незрящ, но с две добри очи!

 

А в погледа му слънцето се вглежда,

лицето му, безкрайна синева!

Не вижда той, но сякаш ме поглежда

и ми разкрива своята добра душа!

 

Не се гневи на бурите житейски,

посреща ги с усмивка всеки ден

и знае, че от времена Библейски,

човек блажен е, ако е смирен!

 

Наведе се, погали свойто куче,

щастлив, че е до него нощ и ден!

Връвта му силно стисна във юмруче

и продължи напред, от нищо несломен!

© Руми Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...баща ми беше незрящ-човешка трагедия ,но възвисява духа!Поздрави за поетичния ти талант-да усещаш и изразяваш нещата от живота!
  • Фреди, Белла,Исмаил, благодаря ви!
  • Със Стойна! Поздравления!
  • Стиховете ти се четат като течаща вода в реката-
    Поздрави!
  • Мария, Васе, Диана, зарадвахте ме!
    Благодаря ви, за хубавите думи!
    Пожелавам ви прекрасни почивни дни!
  • Харесах много твоя стих, който доказва още нещо, че ти също носиш зрящо и добро сърце!
    Поздрави!
  • Много хора имат очи , а не виждат нищо ! Харесах много!
  • Докосва една струнка в душата...
  • Анастасия, благодаря ти, че се отби при мен!
  • Благодаря ви, Рени, Младене, Влади, Септември, Наско, Миночка, Стойне!
    Заглавието на стихотворението ми се появи преди няколко седмици, когато разхождайки се, видях сляпо момче и неговото куче. Загледах се в тях и в един момент забелязах, че момчето върви право срещо едно дърво. Настръхнах, но в един момент кучето буквално избута момчето в страни и си продължиха напред. Тогава осъзнах, че кучето е може би най-верният му приятел и спътник в живота.
  • Първо поздрав за темата ,Руми!
    По важни са очите на сърцето! Никога няма да те подведат.На доверието между кучето и момчето е изградено приятелството.
    Понякога очите служат само за сътворяване на злини.
    Много хубава творба.Поздравления от сърце и благодатен ден!
  • Руми,когато го четох настръхнах,не защото се натъжих от съдбата на
    незрящия,но от силната вяра с която живее живота си.Прекрасно е!
  • !!!
  • Толкова хубаво и силно като поетичност, чувственост и дълбочина на "идеята", че човек може и да е истински щастлив с малките неща, които има.......макар привидно природата да го е лишила от очи, той вижда красотата във живота, която много от нас - зрящите не виждаме!
    Отличен от мен и поздрави!!!
  • Отлично си се сетила за тази несломима двойка - незрящ и куче, Руми.
    Защото истинското - вътрешно зрение, е всъщност вярата. А тук вярата е двойна - вярата на кучето в своя стопанин и вярата на този стопанин в бог. Защото без това вътрешно зрение - вярата, слепци сме и слепци ще си останем. Да, смирение и вяра - това е формулата. Добре си я извела чрез
    стиха си!

    Поздравление!
  • !!!
Предложения
: ??:??