Незрящ, но не и по душа
НЕЗРЯЩ, НО НЕ И ПО ДУША
Вървят приятели, момче и куче,
щастливи, отдалече им личи!
Настигам ги и в миг един научих,
човекът бе незрящ, но с две добри очи!
А в погледа му слънцето се вглежда,
лицето му, безкрайна синева!
Не вижда той, но сякаш ме поглежда
и ми разкрива своята добра душа!
Не се гневи на бурите житейски,
посреща ги с усмивка всеки ден
и знае, че от времена Библейски,
човек блажен е, ако е смирен!
Наведе се, погали свойто куче,
щастлив, че е до него нощ и ден!
Връвта му силно стисна във юмруче
и продължи напред, от нищо несломен!
© Руми All rights reserved.
