25 мар. 2012 г., 11:46

Ничия

976 0 2


А мене ме болят очите 

от неизплакани сълзи 

и натежава камъкът в гърдите, 
щом другата прегърнеш ти. 

 

И залъкa едва преглъщам, 

насила поглед настрана извръщам, 

а пред очите ми отново ти - 

усмихваш се, а мен - боли...

 

И зъби стискам, нокти в дланите забивам... 

Решено е - завинаги от тебе си отивам. 

Усещам как горчат преглътнати сълзи...

Отивам си. Щастлив с нея ти бъди. 

 

 

T.R.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...