25.03.2012 г., 11:46

Ничия

975 0 2


А мене ме болят очите 

от неизплакани сълзи 

и натежава камъкът в гърдите, 
щом другата прегърнеш ти. 

 

И залъкa едва преглъщам, 

насила поглед настрана извръщам, 

а пред очите ми отново ти - 

усмихваш се, а мен - боли...

 

И зъби стискам, нокти в дланите забивам... 

Решено е - завинаги от тебе си отивам. 

Усещам как горчат преглътнати сълзи...

Отивам си. Щастлив с нея ти бъди. 

 

 

T.R.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...