24 нояб. 2007 г., 14:30

Ничия

953 0 6
 

Няма статии, няма обяви,

няма тежест, няма клепачи,

няма спомени и няма забрава,

а с лудостта по покрива крачим.

 

Няма зрение и няма слух

за щастие на други, непозната.

Няма усещане, няма нюх,

само тъга по стъклата.

 

Няма вечер и няма ден,

няма дъжд и дъга няма.

А той отново е студен

и усмивката му е измама.

 

Няма вече погледи в очите,

няма скъпо безразличие.

Дъхът минутите отчита,

от днес ще бъда ничия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...