Ничия
Няма статии, няма обяви,
няма тежест, няма клепачи,
няма спомени и няма забрава,
а с лудостта по покрива крачим.
Няма зрение и няма слух
за щастие на други, непозната.
Няма усещане, няма нюх,
само тъга по стъклата.
Няма вечер и няма ден,
няма дъжд и дъга няма.
А той отново е студен
и усмивката му е измама.
Няма вече погледи в очите,
няма скъпо безразличие.
Дъхът минутите отчита,
от днес ще бъда ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Желева Всички права запазени
