3 апр. 2025 г., 22:09

Ничия и своя

432 3 4

Родена съм за теб - да бъда твоя,

каквато искаш ти и както кажеш.

Ако не разрешиш, не дишам даже,

боли ме да съм ничия и своя.

 

Да бъда жива е да си отсреща,

да бъда цяла е да те усещам.

Безценна съм, но ти ме правиш цяла,

без твоя ритъм времето е спряло.

 

Създадени за теб са ми очите,

ръцете ми, дъхът ми и сълзите. 

Вземи ми всичко, моля, без да питаш.

Обляна в твойте ириси политам.

 

Родена съм за теб - за да ме имаш,

създадена да топля твойте зими.

През кожата ми бавно да преливаш,

като в магичен танц да сме щастливи.

 

Дъгата е река, но нависоко…

с цвета на твойте ириси в дълбокото.

Прости ми, (знам) без теб на мрак приличам,

родена съм жена да се наричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....