3 апр. 2025 г., 22:09

Ничия и своя

430 3 4

Родена съм за теб - да бъда твоя,

каквато искаш ти и както кажеш.

Ако не разрешиш, не дишам даже,

боли ме да съм ничия и своя.

 

Да бъда жива е да си отсреща,

да бъда цяла е да те усещам.

Безценна съм, но ти ме правиш цяла,

без твоя ритъм времето е спряло.

 

Създадени за теб са ми очите,

ръцете ми, дъхът ми и сълзите. 

Вземи ми всичко, моля, без да питаш.

Обляна в твойте ириси политам.

 

Родена съм за теб - за да ме имаш,

създадена да топля твойте зими.

През кожата ми бавно да преливаш,

като в магичен танц да сме щастливи.

 

Дъгата е река, но нависоко…

с цвета на твойте ириси в дълбокото.

Прости ми, (знам) без теб на мрак приличам,

родена съм жена да се наричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...