15 апр. 2009 г., 11:00

Ние, хората нормални

1.1K 0 8

 

 

Ние, хората нормални,

произлизаме - по Дарвин, -

 

от цветя и от тревички,

и от мили пойни птички.

 

От лимони и от шипки,

от красиви златни рибки.

 

От банани, от кратунки,

и от весели маймунки!

 

Нито лъжем, ни крадем!

 

За приятел сме готови

и живота да дадем!

 

Политиците, обаче,

нямат съвест, ни морал -

бог от кал ги е създал!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как красиво преплитате думите. Във възторг съм не само от тебе Ангар, а и от другите, които подхващат твоите думи и в същитят ритъм продължяват. Не знаета каква дарба ви е дал Бог.
  • Та нали всички ТЕ,
    преди да станат,
    политици и политички,
    са били също като нас -
    създадени от "цветя и тревички",
    и от "мили пойни птички"...
    Защо тогава стават от нас различни,
    щом ги завладеят интересите им лични...?
    Отговорът е много ясен, нали,
    всеки си пада по лукс и пари...!
    ПОЗДРАВИ!
  • Да, от кал ги е създал,но се питам дали в калта не е имало и още нещо.
    Щом не сещат срам ни жал
    друго има освен кал...
    Нататък ще се въздържа, защото ми идват наум едни нецензурни изрази.
    Поздравления!
  • По въпроса цари единодушие
  • Усмихващо... 6!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...