Ние и времето

Казват, че времето мъчно било - 
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.

Слушам, че времето страшно било - 
битки, лъжи, политици...
В търсене вечно на "малкото зло"
спряхме да чуваме птиците.

Времето, още, ужасно било
и недостатъчно, също.
В мозъка влиза часовник с длето,
охлювът - влиза си вкъщи.

Времето... Празно пространство без глас - 
пълним го с нашия избор - 
Нямало слънце!? То свети у нас.
Страх те е? Спри телевизора!

Време за всичко - каквото решим - 
драми, надбягване, песни...
То не е живо - не спи, не греши.
само че, ние къде сме!?