Казват, че времето мъчно било -
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.
Слушам, че времето страшно било -
битки, лъжи, политици...
В търсене вечно на "малкото зло"
спряхме да чуваме птиците.
Времето, още, ужасно било
и недостатъчно, също.
В мозъка влиза часовник с длето,
охлювът - влиза си вкъщи.
Времето... Празно пространство без глас -
пълним го с нашия избор -
Нямало слънце!? То свети у нас.
Страх те е? Спри телевизора!
Време за всичко - каквото решим -
драми, надбягване, песни...
То не е живо - не спи, не греши.
само че, ние къде сме!?
© Вики All rights reserved.