Jun 5, 2023, 5:09 AM

Ние и времето

  Poetry
723 2 0

Казват, че времето мъчно било - 
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.

Слушам, че времето страшно било - 
битки, лъжи, политици...
В търсене вечно на "малкото зло"
спряхме да чуваме птиците.

Времето, още, ужасно било
и недостатъчно, също.
В мозъка влиза часовник с длето,
охлювът - влиза си вкъщи.

Времето... Празно пространство без глас - 
пълним го с нашия избор - 
Нямало слънце!? То свети у нас.
Страх те е? Спри телевизора!

Време за всичко - каквото решим - 
драми, надбягване, песни...
То не е живо - не спи, не греши.
само че, ние къде сме!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...