2 дек. 2014 г., 07:49

Ние търсим

918 1 6

Ние -
говорим непрестанно,
не стигаме до извод.
Политически коректни сме
и индивидуални.
Спорим нощно време
на градски пейки.
Безпричинно.
Нищо не пропуснахме
и пробвахме от всичко.
Оказахме сме
големи за града
и МАЛКИ за света.
Всъщност искаме
повече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Поздрави
  • Съгласен с теб, Урунгелов! И аз ненавиждам римушки и розови бози, написани в класически стих, пред които всички охкат и ахкат. Трагичното е, че точно тази гадост най-много върви у нас. Ниско е нивото на поетичната култура. Любовни и празнословни излияния. Това се търси на "петичния пазар". Това върви най-много. Поетичната любовна чалга. Един долнопробен словесен битак - това е БГ-поезията понастоящем. Мненията ни тук напълно съвпадат.
  • Така е, тази творба не се връзва със стила ми.
    Определено има пролетарски характер.
    Бях повлияна от българския филм
    - "Момчето си отива".
    Изразих моментна емоция на младежка сила,
    това е.
    Благодаря за мненията.
  • Ние говорим непрестанно, не стигаме до извод.
    Политически коректни сме и индивидуални.
    Спорим нощно време на градски пейки.
    Безпричинно.
    Нищо не пропуснахме и пробвахме от всичко.
    Оказахме сме големи за града и МАЛКИ за света.
    Всъщност искаме повече.

    Това тук е проза. Обикновени констатации и това е. Може да се разпявате колкото искате, обаче фактите са си факти.
  • Урунгелов, ще помоля Силвия да ме извини, че нарушавам правилото да не се коментира коментар. Но всъщност ти първи го наруши, като коментираш мое изказване. Наблюдавам стихотворенията на Силвия. Тя има особен почерк, който ми импонира. Но конкретно този неин текст не е от впечатлилите ме. Не съм искал да балансирам /както ти се изразяваш/. Точно такива текстове се пишеха в началото на 80-те години на миналия век и то дори по-добри. Давам пример:

    "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите
    грешат.
    Един единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко."

    Името на автора нека си остане моя тайна /не съм аз/.

    Смятам, че Силвия може да ни предложи значително по-силна поезия,
    каквато с нетърпение очаквам от нея. Иначе не бих си правил труд въобще да вземам отношение към текста й.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...