2.12.2014 г., 7:49

Ние търсим

917 1 6

Ние -
говорим непрестанно,
не стигаме до извод.
Политически коректни сме
и индивидуални.
Спорим нощно време
на градски пейки.
Безпричинно.
Нищо не пропуснахме
и пробвахме от всичко.
Оказахме сме
големи за града
и МАЛКИ за света.
Всъщност искаме
повече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Поздрави
  • Съгласен с теб, Урунгелов! И аз ненавиждам римушки и розови бози, написани в класически стих, пред които всички охкат и ахкат. Трагичното е, че точно тази гадост най-много върви у нас. Ниско е нивото на поетичната култура. Любовни и празнословни излияния. Това се търси на "петичния пазар". Това върви най-много. Поетичната любовна чалга. Един долнопробен словесен битак - това е БГ-поезията понастоящем. Мненията ни тук напълно съвпадат.
  • Така е, тази творба не се връзва със стила ми.
    Определено има пролетарски характер.
    Бях повлияна от българския филм
    - "Момчето си отива".
    Изразих моментна емоция на младежка сила,
    това е.
    Благодаря за мненията.
  • Ние говорим непрестанно, не стигаме до извод.
    Политически коректни сме и индивидуални.
    Спорим нощно време на градски пейки.
    Безпричинно.
    Нищо не пропуснахме и пробвахме от всичко.
    Оказахме сме големи за града и МАЛКИ за света.
    Всъщност искаме повече.

    Това тук е проза. Обикновени констатации и това е. Може да се разпявате колкото искате, обаче фактите са си факти.
  • Урунгелов, ще помоля Силвия да ме извини, че нарушавам правилото да не се коментира коментар. Но всъщност ти първи го наруши, като коментираш мое изказване. Наблюдавам стихотворенията на Силвия. Тя има особен почерк, който ми импонира. Но конкретно този неин текст не е от впечатлилите ме. Не съм искал да балансирам /както ти се изразяваш/. Точно такива текстове се пишеха в началото на 80-те години на миналия век и то дори по-добри. Давам пример:

    "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите
    грешат.
    Един единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко."

    Името на автора нека си остане моя тайна /не съм аз/.

    Смятам, че Силвия може да ни предложи значително по-силна поезия,
    каквато с нетърпение очаквам от нея. Иначе не бих си правил труд въобще да вземам отношение към текста й.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...