30 мая 2009 г., 22:45

Никаква някога...

865 0 3

Разсъбличаш ги.
Дрехите.
Мислите.
Моите.
Между редовете четеш ли прилежно!?

 


Била ли съм никаква някога с теб?!
Предишна и чужда.
Лека в ръцете ти.
Неизпратена.
СЪМ!

 

 


Ще имам ли утре същия вкус?
На зазоряване, ако не те сънувам...
Ще ме чакаш ли?
Да се науча...
... да ОБИЧАМ.

 

 


Любови поредни сме...
Незабравени.
Може би.
Лято е.
Още не горчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДРУГА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...