14 дек. 2005 г., 20:06

Никое Друго Момче!

924 0 2
Сама отново .. пак сама
обзема ме познатата тъга ..
Навън е пак тъмнина ,
а в сърцето царува болката..
И страда моята душа 
осъзнала грешката ...
разбрала , че неще си върне любовта..
И  тръпки ме побиват цялата
и страх обзема пак ума  ,
и отново тъжното лице
обляно е със парещи сълзи ..
Прости че толкова те нараних ,
но разкаях се .. съдбата си приех ..
Така било е отредено ..
Да чакам примирено ..
Но знай ще чакам колкото трябва..
Ще те чакам обещавам ..
Но лицето пак ми пребледнява
последната сълза се изпарява
и изстива бледото лице ..
и умира едно безспомощно сърце ...
Но знай ..то не бе обичало така друго момче !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дезизлафа Петрофа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мене ми хареса пък И то много... Литературно може да има тук таме за бутване, но иначе се усесща силата на чувствата, така че ми хареса Браво!
  • Има какво да му се преработи още.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...