Никое Друго Момче!
обзема ме познатата тъга ..
Навън е пак тъмнина ,
а в сърцето царува болката..
И страда моята душа
осъзнала грешката ...
разбрала , че неще си върне любовта..
И тръпки ме побиват цялата
и страх обзема пак ума ,
и отново тъжното лице
обляно е със парещи сълзи ..
Прости че толкова те нараних ,
но разкаях се .. съдбата си приех ..
Така било е отредено ..
Да чакам примирено ..
Но знай ще чакам колкото трябва..
Ще те чакам обещавам ..
Но лицето пак ми пребледнява
последната сълза се изпарява
и изстива бледото лице ..
и умира едно безспомощно сърце ...
Но знай ..то не бе обичало така друго момче !
© Дезизлафа Петрофа All rights reserved.
И то много... Литературно може да има тук таме за бутване, но иначе се усесща силата на чувствата, така че ми хареса