30 мая 2012 г., 20:53
Никой
Той отдавна е никой,
“Никой” нямат лица,
само дупка в гърдите,
вместо наш’те сърца
и макар и с очи – те,
уж - и част от света,
как да сетят мечтите,
те са всъщност тела.
А преди, че различна,
светлината твърдят,
е била - и той искал
и намирал свой бряг,
сред морета от похот,
чак повярвал в съдба,
щом политнал високо,
чул се изстрел, в тила...
© Ангел Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добре си дошъл - приятно ми е, че прочете, Веселин!
Поздрави от моя Никой... -
Поздравления!!!
-
Благодаря Ви!
-
Доста ми е познат този "никой", май често се виждаме в автобуса за жалост.. Но стихът е много добър. Поздрав!
-
............
-
Благодаря.
-
Финалът си е направо изстрел...към нашите реалности!
Поздрав! -
Поздравления, Ачо!
-
... спасението на Съдбата или отмъщението на Душата... може и обратно... зависи колко високо му е полетяла Вярата...
-
Наистина е философски стихът!
Поздрави, приятелю!!! -
стихът е сериозен, а "съдба" трябва да го напишеш с голямо С.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Онова за "Клин клин избива" най-вероятно е приложимо и при огнестрелните оръжия - т.е. един изстрел в повече - какво пък толкова...
Радвам се, че ти хареса!
Благодаря!