Никой
Той отдавна е никой,
“Никой” нямат лица,
само дупка в гърдите,
вместо наш’те сърца
и макар и с очи – те,
уж - и част от света,
как да сетят мечтите,
те са всъщност тела.
А преди, че различна,
светлината твърдят,
е била - и той искал
и намирал свой бряг,
сред морета от похот,
чак повярвал в съдба,
щом политнал високо,
чул се изстрел, в тила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
