22 дек. 2007 г., 18:30

Никой не разбира любовта...

1.2K 0 18

 

 

Никой не разбира любовта.

Любовта - тя никой не разбира,

затова в света е все така -

търсиш я и все не я намираш.

 

Истинска, желана като в сън,

нещо сякаш все не ни достига...

Даже в най-красивата любов

хиляди сияния умират.

 

Тя е рак на разума ни свеж

и не знаем, но тя го убива.

Никой не разбира любовта.

Любовта - тя никой не разбира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Яворов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз разбирам любовта тя с различна форма е като водата.
    Щом я сложиш в малък съд, малка я приемат сетивата.
    Дявайки и повече простор тя превръща се във океан.
    Но изпитваш ли и капка страх ще загинеш в нейния капан.
    Стиха е добър !

  • Ех любов, как копнеят хорските души за нея и къде е, кога ще я намерят? А не разбират че тя е точно в тях, винаги с тях, стига да я пожелаят
  • Понякога се чудя има ли я любовта - истинската... Дано я има... Стихът ти е страхотен! Браво!!!
  • Също ми хареса... Поздрав!
  • Роско, че любовта не я разбираме си е точно така, ама, че не я намираме ... Ами че тя е си в нас !!! Иначе как ще се ражда поезията ... Поздравления за откровението и хубавия стих !!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...