Dec 22, 2007, 6:30 PM

Никой не разбира любовта...

  Poetry » Love
1.2K 0 18

 

 

Никой не разбира любовта.

Любовта - тя никой не разбира,

затова в света е все така -

търсиш я и все не я намираш.

 

Истинска, желана като в сън,

нещо сякаш все не ни достига...

Даже в най-красивата любов

хиляди сияния умират.

 

Тя е рак на разума ни свеж

и не знаем, но тя го убива.

Никой не разбира любовта.

Любовта - тя никой не разбира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Яворов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз разбирам любовта тя с различна форма е като водата.
    Щом я сложиш в малък съд, малка я приемат сетивата.
    Дявайки и повече простор тя превръща се във океан.
    Но изпитваш ли и капка страх ще загинеш в нейния капан.
    Стиха е добър !

  • Ех любов, как копнеят хорските души за нея и къде е, кога ще я намерят? А не разбират че тя е точно в тях, винаги с тях, стига да я пожелаят
  • Понякога се чудя има ли я любовта - истинската... Дано я има... Стихът ти е страхотен! Браво!!!
  • Също ми хареса... Поздрав!
  • Роско, че любовта не я разбираме си е точно така, ама, че не я намираме ... Ами че тя е си в нас !!! Иначе как ще се ражда поезията ... Поздравления за откровението и хубавия стих !!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...