21 июн. 2015 г., 03:26  

Никой не забеляза...

546 0 2

 

 

 

 

 


Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.

Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше
в празното на покрива щъркелово гнездо.
Кръстът издигнат бодеше и искаше,
господ да прости, молещ го за чудо.

Никой от присъстващите не забеляза,
Христос как откова се  от кръста.
Окървавен, сложи го отново на гръб,
и тръгна да търси нова Голгота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Христос - символично казано се откова завинаги от приковаността на кръста. И да - Той приема новата си голгота - да носи нашите грехове...
    Иначе нямаше да живеем с надеждата, че някога ще бъдем жители на Небесното царство...
    Интересна е твоята философия, но тя се докосва пак до моята вяра.
    Поздравление за творбата и ведро настроение за автора й!
  • Много ми хареса! Боговете сигурно са полудели!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...